Books

Резюме

...В някакъв момент имах чувството, че танцувам...танго...и бях щастлива...като привидението на майка ми преди няколко години, когато оздравя...Може би и моята душа оздравя... И както в случая с това привидение, не се виждаше с кого точно танцувам виртуално: с полския език... с един млад поляк... или със самата Полша... но важен беше резултатът: чувствах се по-добре.

Това е разказ за една голяма любов... В него има случайности, ревност, обрати и щастлив край... Той е доказателство, че един напълно делничен, прозаичен сюжет постепенно може да се превърне в преживяване, което ни обогатява духовно...

Гергина Дворецка е завършила е софийската 9-та гимназия с преподаване на френски език и Българска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски”.

Работи в програма „Христо Ботев” на БНР, където през годините е водила младежки, културни, исторически и др.предавания. От 1990 г. досега е автор и водещ на предавания за евроинтеграция, за които е получавала множество награди. За историческите си предавания е отличена с юбилеен медал „1300 години България”. През 2006 г. става кавалер на френския орден на Академичните палми за популяризиране на френската култура. Автор на стихосбирките „Понякога е обич”, „Човекът, когото си чакал”, „Шарени думи”, „Сняг и нежност” и съавтор на изданието „La francophonie vue et v?cue par les journalistes bulgares”. Участник във фотоизложбата „Пет погледа към Полша”, организирана от Полския институт в София през 2007 г. Полски език изучава в Полския институт в София (2007-2009 г.), както и в летните школи за чужденци на Варшавския университет и университета „Мария Кюри-Склодовска” в Люблин.