Books

Резюме

Християнската иконопис води своето начало от догмата за превъплъщението, особено при изобразяването на Христос. Както богословът изразява вярата си чрез своите мисли и трудове, така иконописецът изразява истината за Бога, откровението на Църквата с помощта на своето изкуство, тясно свързано с каноните на жанра. Иконите, изобразяващи Христос, повече от всеки друг свещен образ „са неразкрасени от човешка ръка", което е израз на догматичния принцип на иконографията." (отец Даниел Русо)

В този труд е анализирано развитието на сюжетите, използвани от иконописците, в един голям исторически отрязък, който започва с Ранновизантийския период на иконописта, развитието й в Киевското княжество и завършва с разцвета на този жанр в Руската империя. Авторът на книгата ни разкрива как независимо от античните образци на иконографията, прилаганите техники и използваните материали (дърво, злато и темперни бои) изобразяването на светостта във всяка една историческа епоха е своеобразен израз на човечността.