Има ли кой да ви обича


Автор:
Хартиено издание
Издател: Лексикон
Година: 2018
ISBN: 9786192201500
Страници: 129
Корици: меки
Тегло: 195 грама
Размери: 14x21
Наличност: Да
Раздел: Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги
Хартиено издание
Наличност: Да
Цена: 13.99лв

Анотация

„Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? Или защото е открояващо се различен? Или защото ми е принципно симпатичен? Или защото заявява алчната си нужда от разбиране и от сърца? Или защото иска да влияе по най-силния и дълбок начин? Отговорът лека-полека започна да се оформя: заради всичко това, но най-вече защото поставя въпрос, по който аз имам две мнения. И разбрах, че е дошло време да се опитвам да ги превърна в едно. В главата ми се заниза коментар като за фейсбук: "Калине, мисля си, че ще е добре някой българин, Стефчо Горнобански например, да вземе под мишница една Влиятелна книга, "Има ли кой да ви обича" например, след което да те убие с един куршум право в сърцето. И после... да започне движение на българското общество, вкл. на българските младежи, и мъчителният български преход към демокрацията най-накрая да приключи!". Не, няма да го нашиша, казах си. Не за друго, а защото много ме е страх - страх ме е, че току-виж някой наистина вземе и те убие... В този нощен ред (или хаос) от мисли дойде и превръщането на двете ми мнения в едно: Много безразлично и бездушно ми звучат думите "смъртта е част от всичко това наоколо" и съществото ми сега се бунтува срещу тях. Но знам, че понякога, в безсилието си да се опълча, да спра умишленото причиняване на ужаси наоколо, и аз съм си ги казвала. Чак сега, когато ги видях отстрани изписани от друг, осъзнах, че не искам повече никога да си ги казвам, защото аз всъщност мисля ето това: "Никак не съм съгласна смъртта да е част от всичко това наоколо и ще правя това, което ми е по силите, за да не е". Легнах си и заспах отново някъде към 5 ч. Присъни ми се странен сън - каквито са всички сънища по принцип. Няма да се спирам на многобройните небивалици, а на това, което най-вече ще запомня: Калин Терзийски ми беше на гости, говорехме си и в един момент, без никаква връзка с всичко останало, той ми каза: "Всичко лошо вече свърши". А аз знаех отлично точно какво имаше предвид той, нещо съвсем конкретно. Въздъхнах с облекчение... Защото обичам лошите неща да не са част от всичко това наоколо. И осъзнах, че някъде много дълбоко направих една крачка напред... към себе си и към другите.“ Даниела Василева

Подобни заглавия всички от раздела


Коментари

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.
Всякакви други въпроси или коментари моля изпращайте на service@books.bg



Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети